ЕТ е прехвърлено в ЕООД (собственикът е едно и също лице) по чл. 15 от ТЗ.

Какви са задълженията на двете дружества за подаване на годишна декларация и декларация по регистрация на ДДС и в какви срокове?
ЕТ е прехвърлено в ЕООД (собственикът е едно и също лице) по чл. 15 от ТЗ. ЕТ е регистриран по ЗДДС, а ЕООД-то не е.
За придобиващия предприятието ЕТ т.е. приобретателя ЕООД, възниква задължение за регистрация по ЗДДС в 14 дневен срок от датата на вписването на прехвърлянето в търговския регистър съгласно чл. 132 от ЗДДС.
В случая не се изисква подаване на междинна данъчна декларация по ЗДДФЛ, а прехвърлянето се отразява в годишната данъчна декларация на физическото лице.
Активите на ЕТ се записват в баланса на ЕООД по действителна цена на придобиване, равна на платеното или дължимото плюс пасивите, т.е. без влияние върху финансовите резултати на ЕООД.

Собственик съм на ЕООД и прехвърлям дяловете си от дружеството на друго физическо лице (съпруга) чрез дарение.

Самата сделка по прехвърляне на дялове се извършва извън дружеството, т.е между самите физически лица. За тях няма данъчен ефект, освен че при бъдеща продажба на дяловете ще се обложи целия приход от продажбата без да се приспада цена на придобиване , която в този случай е нула съгласно чл. 33 ал. 6. Т. 3от ЗДДФЛ.

Собственик съм на ЕООД и прехвърлям дяловете си от дружеството на друго физическо лице (съпруга) чрез дарение.

Какви са данъчните ефекти за физическото лице?

Самата сделка по прехвърляне на дялове се извършва извън дружеството, т.е между самите физически лица. За тях няма данъчен ефект, освен че при бъдеща продажба на дяловете ще се обложи целия приход от продажбата без да се приспада цена на придобиване , която в този случай е нула съгласно чл. 33 ал. 6. Т. 3от ЗДДФЛ.

Съгласно чл.15 от ЗМДТ данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в данъчната основа на доставките, за които те са дължими.(виж също Чл.26,ал.3, т.1 ЗДДС)

1)По отношение на документалната обоснованост на разходите съгл. чл. 10 от ЗКПО се изисква първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. В чл. 7, ал. 1 от ЗСч. е посочена минималната информация , която трябва да съдържа първичния счетоводен документ- наименование, номер и дата на издаване, идентификационни данни на издателя и получателя, предмет и стойностно отражение на стопанската операция. Когато този документ е издаден от физическо лице , което не е предприятие и в него липсва част от посочената информация, отчетеният въз основа на него разход се признава за данъчни цели , ако документът отразява вярно стопанската операция (чл.10 ал. 3 от ЗКПО) което може да се удостовери с други документи (чл.10 ал. 3 от ЗКПО).

2)Относно задължението за удържане и внасяне на данък за доходи, изплащани на чуждестранни физически лица във връзка с предоставени от тях консултантски услуги, то това задължение произтича от разпоредбите на чл.37, ал. 1 т.7 от ЗДДФЛ. Ако обаче България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО) с държавата , на която притежателя на дохода е местно лице, и за този вид доходи в нея е предвиден по-облекчен данъчен режим, то се прилага с приоритет разпоредбата на спогодбата(чл. 75 от ЗДДФЛ).
В повечето спогодби консултантските услуги, дефинирани обикновено като „технически услуги”, са освободени от облагане в държавата, от която произхожда доходът. В тази връзка , ако в конкретния казус изпълнителят по договора е от държава, с която има сключена СИДДО и в нея техническите услуги не са посочени като облагаеми в държавата на платеца на дохода ( често, ако не са посочени отделно, те се включват в определението за „авторски и лицензионни възнаграждения” ), то може да се позовете на спогодбата и да не удържате данък. За тази цел обаче чуждестранното лице следва да ви предостави следните документи:
- Удостоверение, че за данъчни цели е местно лице на съответната държава, издадено от данъчната администрация на неговата държава
- Декларация, че той е действителен притежател на дохода и че този доход не е свързан с притежавано от него място на стопанска дейност или определена база на територията на България.

Разполагайки с тези документи имате основния да не удържате данък, докато начисленото в полза на това лице възнграждение не достигне в рамките на годината прага посочен в чл. 142 от ДОПК.
При достигане на парага следва да се подаде искане до НАП за становище относно наличие на обстоятелство за прилагане на СИДДО.

В резултат на промените в чл. 142 от ДОПК, (ДВ, бр. 14 от 2011 г) считано от 15.02.2011 г. размерът на прага , до който решението за прилагане на СИДДО се взема от платеца на дохода, е увеличен от 100,000 лв. на 500 000 лв годишно. Създадена е и нова разпоредба (ал.5 на чл. 142) , която задължава платеца на дохода, приложил ред за облагане по СИДДО, да декларира до 31.о3 на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения.

• Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.
• Данъчната ставка при определяне на данъка, за всички останали облагаеми доходи е 10 на сто.

Данъчната ставка, определена в конкретната СИДДО, се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и:
- в спогодбата е регламентирано, че доходът е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка; и
- чуждестранното лице е удостоверило основанията за прилагане на облекченията по СИДДО.

С данък при източника се облагат следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:
• Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица.
• Доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
• Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
• Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество.
• Авторски и лицензионни възнаграждения.
• Възнаграждения за технически услуги.
• Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
• Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.

ВАЖНО! Авансовите плащания във връзка с изброените доходи не се облагат с данък при източника.

По повод на постъпилото запитване Ви уведомяваме за следното:
На основание чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ/, дружеството със специална инвестиционна цел е акционерно дружество, като при регистриране във фирмата на дружеството се включва обозначението "акционерно дружество със специална инвестиционна цел" или съкращението "АДСИЦ". С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО отм./ е регламентирано, че местните юридически лица са данъчно задължени лица по реда на цитирания закон. Предвид разпоредбата на чл. 3, ал.1, във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗДСИЦ, дружеството е юридическо лице и съответно данъчно задължено лице по смисъла на ЗКПО. Като такова, то прилага разпоредбите на корпоративния закон, в т.ч. подава данъчни декларации. С чл. 62б от ЗКПО /отм./ е регламентиран специален ред за данъчно третиране на АДСИЦ по отношение на облагане с корпоративен данък. Съгласно текста на посочения член, лицензираните дружества със специална инвестиционна цел по ЗДСИЦ не се облагат с корпоративен данък.

Отговор:
Следва да се начисли ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС, във връзка с чл.82, ал.2, 4 и 5.